 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Желязка Кочева
ЗАТУЙ ТЕ ЛЮБЯ
Във залата, изпълнена с младежи,
сред музика, игри и смях,
аз зърнах твоя поглед нежен,
очите ти красиви аз видях!
Що лъхаше от тях – не зная:
тъга ли, радост или скръб,
но можех ли тогава да узная
сърцето, скрито в таз младежка
гръд?
Привършиха игри и песни
и тръгнахме в нощта сами.
Луната тихо ни следеше
и милваше ни със лъчи.
А близко палаво поточе
тъй тихо, мило ромоли…
То шепнеше ни нежно, сладко –
поспрете се при мене вий.
Почувствали любовен трепет,
останали в нощта сами,
в прегръдките си нежно взе ме
и устните си сляхме ний.
Но не целувката гореща
е тази, що ме в теб плени.
Нито тъй честите ни срещи,
нито красивите очи!
Във моето сърце човешко
бе скътана една мечта:
да любя пламенно и честно
младежа със добра душа.
Душата, що във теб намерих,
тъй нежна, като майски цвят,
в света аз дълго, дълго дирих
и все напразно времето пилях.
Затуй те любя и обичам!
Затуй за мене скъп си ти!
Затуй със нищо не гаси се,
Таз силна обич – що във мен гори!
Във залата, изпълнена с младежи,
сред музика, игри и смях,
аз зърнах твоя поглед нежен,
очите ти красиви аз видях!
Що лъхаше от тях – не зная:
тъга ли, радост или скръб,
но можех ли тогава да узная
сърцето, скрито в таз младежка
гръд?
Привършиха игри и песни
и тръгнахме в нощта сами.
Луната тихо ни следеше
и милваше ни със лъчи.
А близко палаво поточе
тъй тихо, мило ромоли…
То шепнеше ни нежно, сладко –
поспрете се при мене вий.
Почувствали любовен трепет,
останали в нощта сами,
в прегръдките си нежно взе ме
и устните си сляхме ний.
Но не целувката гореща
е тази, що ме в теб плени.
Нито тъй честите ни срещи,
нито красивите очи!
Във моето сърце човешко
бе скътана една мечта:
да любя пламенно и честно
младежа със добра душа.
Душата, що във теб намерих,
тъй нежна, като майски цвят,
в света аз дълго, дълго дирих
и все напразно времето пилях.
Затуй те любя и обичам!
Затуй за мене скъп си ти!
Затуй със нищо не гаси се,
Таз силна обич – що във мен гори!
С Ъ В Е С Т
Ти с пари не се купуваш, съвест –
ни със злато, ни с сребро.
Всички тях от целий свят да вземем,
нищо са, пред твоя взор!
Теб, с очите тленни – не те виждат,
нито пипат те с ръце.
Твоя глас о, съвест, всички чуват –
шепнеш в тяхното сърце.
Ти ни учиш все добри да бъдем
и ни съдиш с твоя глас.
И ни каниш от греха да свърнем,
за да няма власт над нас.
Ти единствена – която можеш
мощно с твоя властен глас,
яростен убиец пак да свърнеш
в пътя свят на доброта.
Но когато, съвест, с теб се борим
да потулим твоя глас,
злото тъй вбесява ни, че можем
да убием, в този час.
Покосяваме живот невинен,
всичко мразим и крадем.
И не можем никого да любим,
вместо прошка, о, кълнем.
Всяко зло ний можем да направим,
ако ти не шепнеш в нас.
Не замлъквай, съвест, пак повтарям,
не замлъквай, с твоя глас!
Ти с пари не се купуваш, съвест –
ни със злато, ни с сребро.
Всички тях от целий свят да вземем,
нищо са, пред твоя взор!
Теб, с очите тленни – не те виждат,
нито пипат те с ръце.
Твоя глас о, съвест, всички чуват –
шепнеш в тяхното сърце.
Ти ни учиш все добри да бъдем
и ни съдиш с твоя глас.
И ни каниш от греха да свърнем,
за да няма власт над нас.
Ти единствена – която можеш
мощно с твоя властен глас,
яростен убиец пак да свърнеш
в пътя свят на доброта.
Но когато, съвест, с теб се борим
да потулим твоя глас,
злото тъй вбесява ни, че можем
да убием, в този час.
Покосяваме живот невинен,
всичко мразим и крадем.
И не можем никого да любим,
вместо прошка, о, кълнем.
Всяко зло ний можем да направим,
ако ти не шепнеш в нас.
Не замлъквай, съвест, пак повтарям,
не замлъквай, с твоя глас!
ПОСВЕТЕНО НА ПЕТЯ ДУБАРОВА
Дойде между нас ти със твоята прелест
и с красота поетична, света озари,
с душата си чиста, млада и нежна,
разпръсна навсякъде светли лъчи.
Като пъпка на роза, едва разцъфтяла,
целуната нежно от майското слънце,
аромата си сладък на всички раздава,
така ти проблясна със твойта поезия.
Със твоя прекрасен и светъл талант,
бе ясна звездица на нашето време
Но като цвете сред остри бодили, за жал,
увяхна! Живота превърна се в бреме.
Жестоките хора, изпълнени с завист,
теб обкръжиха от всички страни,
с омраза и ярост, нечувани, страшни,
пронизаха те със отровни стрели.
В борбата жестока със злото, момиче,
ти повече сили в теб не намери…
Днес, лаври челото ти свято не кичат,
смъртта те отнесе във свойте предели.
Дойде между нас ти със твоята прелест
и с красота поетична, света озари,
с душата си чиста, млада и нежна,
разпръсна навсякъде светли лъчи.
Като пъпка на роза, едва разцъфтяла,
целуната нежно от майското слънце,
аромата си сладък на всички раздава,
така ти проблясна със твойта поезия.
Със твоя прекрасен и светъл талант,
бе ясна звездица на нашето време
Но като цвете сред остри бодили, за жал,
увяхна! Живота превърна се в бреме.
Жестоките хора, изпълнени с завист,
теб обкръжиха от всички страни,
с омраза и ярост, нечувани, страшни,
пронизаха те със отровни стрели.
В борбата жестока със злото, момиче,
ти повече сили в теб не намери…
Днес, лаври челото ти свято не кичат,
смъртта те отнесе във свойте предели.
Дом стари хора "Св.Архангел Михаил" гр.Ямбол