Славка Любенова
                     МИРАЖ

Аз знам, че истински не
съществуваш
и че на този свят не си живял.
На все те търся, мисля и сънувам,
жадуван мой прекрасен идеал!

Привличаш ме със твойто
съвършенство.
Такъв си ти – от мене сътворен!
Живея с вечна вяра и блаженство,
че може да те срещна някой ден!

И като пътник, премалял в
пустиня,
към тебе бързам аз, оазис мил!
Ти цял живот ме мами – и отмина…
Оазис, в който никой не е бил!
                СТРЕМЕЖ

Как нисък вече ми изглежда
върхът –
току-що покорен!
До вчера бил мечта,
надежда…
Днес-връх,
но най-обикновен.

Стремежът вече е постигнат,
примамват –
нови висоти.
Към връх, все още
недостигнат,
духът ми
окрилен лети!
                 ВСЕ ОЩЕ

Аз мислех вече, мили боже,
че всичко в мене
укротих.
Ала в съня ми ме тревожи
една вълна –
със шепот тих.

То значи, че все пак живея
и още буден е
духът.
Все още имам глас – да пея
и още радва ме
светът!
           КЪСНА ЛЮБОВ

Здравей, любов!
Добре дошла при мене –
объркана,
непозоволена,
смешна…
Не идваш, може би,
съвсем навреме.
Не знам,
готова ли съм
да те срещна.

О, толкова години
аз те чаках –
не вярвах вече
да те
доживея.
В самотни дълги нощи
е оплаках…
Сега – в последен стих
ще те възпея!
Дом стари хора "Св.Архангел Михаил" гр.Ямбол