МИРАЖ
Аз знам, че истински не
съществуваш
и че на този свят не си живял.
На все те търся, мисля и сънувам,
жадуван мой прекрасен идеал!
Привличаш ме със твойто
съвършенство.
Такъв си ти – от мене сътворен!
Живея с вечна вяра и блаженство,
че може да те срещна някой ден!
И като пътник, премалял в
пустиня,
към тебе бързам аз, оазис мил!
Ти цял живот ме мами – и отмина…
Оазис, в който никой не е бил!
СТРЕМЕЖ
Как нисък вече ми изглежда
върхът –
току-що покорен!
До вчера бил мечта,
надежда…
Днес-връх,
но най-обикновен.
Стремежът вече е постигнат,
примамват –
нови висоти.
Към връх, все още
недостигнат,
духът ми
окрилен лети!
ВСЕ ОЩЕ
Аз мислех вече, мили боже,
че всичко в мене
укротих.
Ала в съня ми ме тревожи
една вълна –
със шепот тих.
То значи, че все пак живея
и още буден е
духът.
Все още имам глас – да пея
и още радва ме
светът!
КЪСНА ЛЮБОВ
Здравей, любов!
Добре дошла при мене –
объркана,
непозоволена,
смешна…
Не идваш, може би,
съвсем навреме.
Не знам,
готова ли съм
да те срещна.
О, толкова години
аз те чаках –
не вярвах вече
да те
доживея.
В самотни дълги нощи
е оплаках…
Сега – в последен стих
ще те възпея!
Дом стари хора "Св.Архангел Михаил" гр.Ямбол