 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
Дом стари хора "Св.Архангел Михаил" гр.Ямбол
| Васил Христов |
Р А З М И Н А В А Н Е
Сред дебрите на моята душа
крещя от болка твойто име
ни глас, ни звук, само пустота,
сенки разпилени и незрими.
Щом ехото на обичта мълчи,
щом болката в душата ти не плаче,
кажи ми как с невиждани очи
ще ме откриеш сред житейски неудачи.
Разминахме се с тоя опак свят,
затънахме във своите проблеми,
а мелницата с ненаситен глад
ще смели пропиляното ни време.
Сред дебрите на моята душа
крещя от болка твойто име
ни глас, ни звук, само пустота,
сенки разпилени и незрими.
Щом ехото на обичта мълчи,
щом болката в душата ти не плаче,
кажи ми как с невиждани очи
ще ме откриеш сред житейски неудачи.
Разминахме се с тоя опак свят,
затънахме във своите проблеми,
а мелницата с ненаситен глад
ще смели пропиляното ни време.
ЛЮБОВНА ИЗПОВЕД
Аз дойдох в дома за стари хора,
отчаян и сломен, с едничка мисъл -
да изчезна от дома някой ден,
но тук аз срещнах тебе Мери.
И нещо стана с мен
още като те видях.
По цели нощи аз не спях.
Измъчвах се ужасно много.
За тебе Мери, белоного.
За тебе мисля всеки ден и всяка нощ.
За теб мечтая, за теб копнея и живея.
Дори във сънищата мои
ти ме спохождаш като приятел твой.
И усещам как в нощта протягаш твоите ръце,
и с топлите си длани нежно галиш моето лице,
и тихичко ми шепнеш : обичам те, обичам те !
Знам, друг сега целува твойте хубави очи.
Друг милва твоите бели коси.
И ти си щастлива нали, много щастлива сега.
А мен остави сам за тебе да тъжа.
Да Мери, ти оставяш един човек нещастен и
сломен.
Да се лута сам по своя път безкрайно осамотен.
Но дори и да е така, макар с болка и тъга.
Аз пак ще намеря сили да ти простя.
Защото Мери, ти си моята несбъдната мечта.
Защото те обичам от цялата си душа.
Аз дойдох в дома за стари хора,
отчаян и сломен, с едничка мисъл -
да изчезна от дома някой ден,
но тук аз срещнах тебе Мери.
И нещо стана с мен
още като те видях.
По цели нощи аз не спях.
Измъчвах се ужасно много.
За тебе Мери, белоного.
За тебе мисля всеки ден и всяка нощ.
За теб мечтая, за теб копнея и живея.
Дори във сънищата мои
ти ме спохождаш като приятел твой.
И усещам как в нощта протягаш твоите ръце,
и с топлите си длани нежно галиш моето лице,
и тихичко ми шепнеш : обичам те, обичам те !
Знам, друг сега целува твойте хубави очи.
Друг милва твоите бели коси.
И ти си щастлива нали, много щастлива сега.
А мен остави сам за тебе да тъжа.
Да Мери, ти оставяш един човек нещастен и
сломен.
Да се лута сам по своя път безкрайно осамотен.
Но дори и да е така, макар с болка и тъга.
Аз пак ще намеря сили да ти простя.
Защото Мери, ти си моята несбъдната мечта.
Защото те обичам от цялата си душа.
НЕВЕРОЯТЕН ГРАД
След разноезичната тълпа
Бургас уморен сънува
единствен в уличната тишина,
листата вятърът бушува.
„”””
И лятото с босите нозе
на плажа сгушено заспива
вълната жадно пясъка зове,
но в тишината се разбива.
„”””
Художникът рисува в синьо
рисува сгради чайки и море,
а стар поет отпива старо вино
и с рибари мрежите плете.
„”””
Сред сапани докерът осъмнал
на моряци стихове чете,
отново от морето се завърнал
рибарят стопля се с кафе.
„”””
Градът тъй делничен но все
различен
завинаги остава в нас,
невероятно летен артистичен
поетичен мой Б У Р Г А С .
След разноезичната тълпа
Бургас уморен сънува
единствен в уличната тишина,
листата вятърът бушува.
„”””
И лятото с босите нозе
на плажа сгушено заспива
вълната жадно пясъка зове,
но в тишината се разбива.
„”””
Художникът рисува в синьо
рисува сгради чайки и море,
а стар поет отпива старо вино
и с рибари мрежите плете.
„”””
Сред сапани докерът осъмнал
на моряци стихове чете,
отново от морето се завърнал
рибарят стопля се с кафе.
„”””
Градът тъй делничен но все
различен
завинаги остава в нас,
невероятно летен артистичен
поетичен мой Б У Р Г А С .