Анка Димитрова
Дом стари хора "Св.Архангел Михаил" гр.Ямбол
Даровете на старостта

Тежат краката кат олово,
главата празна шамандура,
болежките ми стават много
старостта нови ми притуря.
Очите ги мъгла забулва,
ушите чуват - не дочуват,
душа от самота тъгува,
живец все в мене негодува.
Животът труден е, но сладък,
да бъда с него аз жадувам,
бързо отлита - толкоз кратък
и само спомена векува.
Не се предавам! Във борбата
аз виждам смисъла житейски,
с дух, жажда за живот, самотата
гоня в горите тилилейски.
За мен всеки миг е дар небесен
ценя го, радвам му се от сърце,
така живота ми е песен, и -
ще имам ведро, слънчево небе!

Китара пее в нощта

Китара пее във нощта,
тъжни звучи се разнасят.
Плаче самотната душа
китарата й приглася.
Любов тя търси и зове
да срещне сродната душа,
но веят лоши ветрове
и тя стои си все сама.
Докле ли таз участ черна
душата нежна ще мори?
Тя все вярва, душа бедна,
че ще дойдат по-светли дни.
Тъжна китаро, пей, звъни,
душа страдална облекчи!

Да обичаш и да бъдеш обичана

Да обичаш и да бъдеш обичан,
няма нищо по-хубаво от това,
много хора го търсят и все питат,
малцина са изпитвали, за беда.

Високо летиш като волна птица,
носена на крилете на обичта,
щастието и то със тебе тича,
богата си, цял е за тебе света...

В душата звъни песен на чучулига,
готова си да напишеш поема,
взаимната обич от легло те вдига,
и болката, и тъгата отнема.

О, щастливци, вие я пазете,
с тоз безценен дар надарени,
радвайте се и благодарете,
с нея сте от Бог благословени!

Последните години

Човек на моите години
брои дните си до „отвъд“,
спомените като картини
пред погледа му се редят.

Едни са светли и красиви
и от тях лъха радостта,
а други са пък мрачни, сиви -
от тях излъчва се тъга.

Но всичко туй вече отмина
и речната вода изтече,
пък аз се питам таз година
последна ли ще ми е вече.

На мене тъй ми се живее,
мисля си, че е още рано,
бъдещето сега немее -
какво останало е само?

От малкото  съм аз доволна,
греба красивото със шепи,
животът дните подарява,
на тоз, що може го усети.

И да се радвам, да живея,
за болестите да не мисля,
със настоящето да пея,
докато свъши мойта писта.
   Изстрадани истини

Пей и когато ти се плаче,
смей се и когато много те боли,
животът ще ти покаже, че
тъгата само на здравето вреди!


Животът на денонощие прилича,
редят се светли дни и тъмни нощи,
той само силните и смелите обича,
при трудности да му се радват още.


Отчаянието ти го гони,
безволеви ръцете не отпускай,
в нещастия, неволи и беди
юздите здраво дръж, не ги
изпускай!


ЖИВОТЪТ КРАТЪК МИГ Е, НЕКА
СЛЪНЦЕ ГРЕЙ!
ПЕЙ И КОГАТО ТИ СЕ ПЛАЧЕ И СЕ
СМЕЙ!

Човекът и сезоните

Зимата е за децата
носи радост, игри, смях,
снежни топки и пързалка
и човечета от сняг...

Пролетта е за младежи,
що са тръгнали на път,
с много планове, кроежи
в любов сърцата им горят...

Лятото е за големи,
поотраснали деца,
вече имат си проблеми.
мама, татко са сега...

Есен е за баби стари
и за дядовци е тоже,
неща много преживяли,
а и старост ги тревожи...

Тъй животът на човека
през сезоните минава,
тъй е ощ от панти века,
тъй светът ще продължава.